автор: 6ureia

В дълбоката яма,
в която живея,
в която се храня
и горестно пея;
в която царувам-
самотно,
мизерно;
отдето
аз псувам
небето
вечерно;
и ядно кълна-
проклинам звездите,
Луната,
Земята
и всички що спите;
отдето сълзя-
мокря си самотата;
където не спя-
блещя се във тъмата;
аз чакам
в дълбоката,влажната яма,
да дойдеш те чакам...
Но тебе те няма.

Залагам капани
в дълбоката яма
и около нея;
започвам да пея-
о,чуй песента ми
която те мами-
неще устоиш:
лъжата владея,
затуй ще те хвана;
тогаз ще заспиш:
нани-нани!;
Ще станеме дама!
Ще станем!
Ще станем!

Дълбоката яма!
Дълбоката яма:
живея
във нея!
Дали?
Не-линея!
Без тебе аз тлея
в дълбоката яма;
дори извън нея
без тебе ме няма;
без тебе не пея,
не гледам,
не дишам;
без теб не се смея;
без тебе съм лишей;
без тебе таз яма
е твърде дълбока-
не мога
да дишам във нея...
Не мога!

В дълбоката яма
в която живея,
ще станеме двама,
щом дойдеш във нея.
Щом дойдеш ще пея,
ще пея,
ще пея;
от теб ще се храня;
чрез теб ще живея;
сълзите ще пия
от твойте очи;
с кръвта ти ще мия
аз свойте лъжи;
а щом песента ми
лъжовна прозреш,
ще сетиш страстта ми-
яж колкото щеш!;
накрая с целувка
ще те задуша-
последна преструвка,
последна лъжа;
а после отново
сам ще остана;
без смях и без слово,
в дълбоката яма...

...И всичко ще почне наново...