Слушам те...
как с нежност
влюбени думи
изричаш
и тихо...красиво
в песента на реката
ги вплиташ...
а нощният шум
на върбите,
твоят зов
приютили,
с трепет докосва
моето рамо,
милва гърдите...
онези...бели морени,
в които цвете
пониква
щом дъха ти усетят...
и целунати нежно
в шепи от пясък
утихват...
стаени в съня ми
в очакване
на белите риби...
ръцете ти топли,
безмълвни
в своята пазва
да скрият...