автор: Izabella

Уханието на липи
капе по клепачите ми,
разширява зениците ми,

гали мислите ми,
разсъблича настръхналото лято
и му реди приказка-
приказката на живота ни.

Уханието на липи
полепва по кожата ми,
променя възрастите ми,
разнежва походката ми,
събува сандалите ми.

Не съм жена-
липа съм.

Липа, поникнала
под прозореца на света ми.

Да го люлея и да го разказвам.
Да го преглъщам,
като медена пита.
Да го разлиствам
с липова зеленост.
Да го пораствам
с мъдростта на пчелите.

Уханието на липи
капе по езика ми.

Не съм жена.
Липа съм!