автор: kauboec

„Ние винаги можем да изядем мъката си” - последно изречение в менюто на заведението.
/не много/ страшна история



Те могат да си го позволят – смърт във вторник, скъпо погребение, всички роднини накуп, повечето никога не си познавал, другата половина никога не са ти били роднини и една крайна маса. На нея седят всичките любовници, те се познават помежду си, като близначки са, приличат на една на друга, на следващата сутрин и първата ще бъде убита. Вежливо се поздравяват помежду си, почти приятелки, понякога са искали да отровят една друга, но сега всичко е безсмислено - ти лежиш в белия ковчег и от време на време някой става, за да каже по някоя лъжа за теб, толкова безумно измислени, че дори и на теб ти се приисква да станеш и да убиеш ораторите, сам да кажеш кажеш нещо за мъртвия себе си, да довършиш церемеонията по погребението си и да умреш едва когато си смъртно уморено. На тях им ръкопляскат толкова шумно че и този път би станал и би им казал „простаци, нека мъртвият да умре в тишина”. След което вечерта фамилията се събира и негласно разделя парите, една твърда сума е за жените, след това за образование на деветте деца, 4 в колеж; двама в армията; един хирург, при който поръчаха аутопсията ти, защо на гадните копелета никога не им се случва аутопсия, а на други копелета в бели костюми с поръчана смърт два пъти, някой е бил пиян и са те направили на кайма, толкова на дребно си бил нарязан, че се е наложило два часа след полунощ, когато някакъв дългуч, който тъкмо си прибирал у дома, след командировка да му кажат трябва да зашиеш един бигат мъртвец, ученикът ти го е надробил като за салата, и сега половината от него е по масата, половината по пода и една трета въобще не е известна, патоанатома е бил пиян и е заспал върху разпиляния труп, онзи само се усмихнал в стил тези колежани, не могат ли да издуят леко кожата и да напълни с каквото има от друг труп, колкото е нужно за обема и тръгнал, за да го направи, по пътя в колата си мислел „нужни са точно двайсет и пет трупа, за да стане лекарят лекар, и това все пак не е задължително за патоанатомите, при нас спешни случаи няма” и започнал да си тананика известната песничка „намерил полицаят ко-за и труп, ко-за-та взел за себе си, а трупа на доктора”, таксито стигнало почти пред моргата, оставил бакшиш на шофьора и му пожелал да не идва тук освен по работа и да не казва на роднините си, че не иска аутопсия когато умре, защото това се превръща в първо тяхно желание когато пичът умре. Ужасна работа, отвърнал шофьора на леката жълта кола, и по-ужасни съм виждал – когато огладнели котки влязат в моргата!! Колата си тръгнала, а майсторът по човешките разфасовки влязъл влязъл вътре и в леко настроение заварил стажантът да кълца. На една от металните маси стояло полупразно шише, младият мъж бъркал в някакъв скоро докаран тип и пъхтял отгоре му, от време на време дръпвал по една глътка от стъклото изсумтявал шумно, и очите му продъжавали да се изцъклят, шишето било омазано в кръв и черва. Специалистът приближил кървавата фиеста и с почти иронични думи казал, виждам че доста работа е свършено, но и доста остава. Докъде колега? Искам да разгледам още някои неща, важни са ми за дипломната работа, и след това и двамата продължили да работят без ръкавици като продължавали без умора да дълбаят на вътре, по едно време капнали, вдигнали глави към сините лампи на тавана, дали си сметка колко са схванати гърбовете им и пресъхнали гърбовете и решили да повикат някое момиче, стажантка за масаж, тя слязла от дежурство на четвъртия етаж в 3:30 сутринта. Мъжете повикали една санитарка в убийствено небяла престилка да се погрижи за клиента, което било достатъчно ясно заявление какво се очаква от нея като работа, а те се отеглили на почивка с дамска компания. Но и на нея работата с трупове също не била приоритет, тъй като толкова много хора сега можели да умрат, а този симпатяга на масата, от който вече така и нищо не се разбирало и с мъртвите човек толкова по-весело може да си общува, че тя решила да положи възможното усърдие, леле как са те подредили скъпи, дано не ти се налага втори път да живееш, ако това ще е крайния резултат. Взела си едно кокалче, защото физиономията му, единствено необработвана с твърди инструменти подсказвала възраст около нейната, извадила неустойчивите части от коремната кухина /кухина – буквално – б.а./ преместила ги в едно легенче с общи части и започнала да го тътри с крак към чешмата понеже ръцете й били заети. И там под освежаващата водна струя замаяна от недоспиване започнала да мие дребното месо като както си рамразява каймата понеже това й се присънило и мила, мила, мила, милата. А онзи мъртъв да го ожалиш.
Измила хубаво всичко, накъсала каквото било едро на по-дребно наметкала го в домашни найлонови торбички и ги оставила на една от масите. Накрая никак не ставало ясно какво е месото и откъде е. Върнала се дамата с грубите ръце до трупа и разочаровано констатирала колко много работа има още. Отгоре я извикали да свали един труп надолу, и тя побързала да си свърши работата тук , както и се налагало и в много други нощи. Взела голяма игла, канап, нахвръляла равномерно разни чужди вътрешности в богатия мъртъв и зашила идеално като пластичен хирург трупа. Паралелно с другите ангажименти, взела найлоновите пакети, преместила ги в един фризер до главата на млад труп, пилот на самолет, който си отишъл от инфаркт преди последния полет за Ванкувър. Преди главата му се е реела /реела- буквално, б.а./ в облаците а сега е във морга-фризер, а до главата му специален пакет. След час старият и младият патоанатом прекрасно пияни седяли в една кръчма и спорели за жени и далаци.
На сутринта опечалените си получили трупа, на една бележка встрани писало естествена смърт, и всичко зяпнали от почуда, понеже цялата фамилия знаела, че мъртвецът сам поръчал смъртта си след няколко месеца пороци. Та нали всички грозни доктори с големи заплати и криви носове, с дебели жени му казали че ракът е в неизлечима форма и му препочали да си поживее, а след това понеже било ужасно модерно да си поръча убийство от студент средна класа. Имало толкова много свидетели на покушението – един куршум в главата и един в стомаха, причината за смъртта била повече от ясна, но нали стария твърдо не искал аутопсия, а федералните непременно искали такава да има, за да не разследват състоянието алчните роднини се навили на двойна аутопсия, при най-подробния пияница патоанатом.
Роднините забелязали колко по-лек е сега чичо им, вуйчо им, татко им, любовникът, братът, синът. Той бил поне двайсет кила по-лек, отпреди. Всички се сетили и проклели парите, но все пак си ги разделили и след време започнали да умират от собствените си клетви.
Тогава слагат тялото в стоманен бял ковчег и викат човек, който да го завари, първият беше много калпав и завари отвътре механизма и им се наложило да премълчат нелепата смърт на онзи, който умря на мястото на мъртвеца, накрая можеха сямо да му подават алкохол през тесния отвор, понеже беше твърде дебел за каквото и да е друго и въобще не помислиха как да му помогнат. Оставиха го да умре от скука вътре 70х193. И поръчаха друг метален ковчег и способен заварчик, сложиха тялото, което твърде силно указваше, че мястото му не е над земята и по никакъв на небето. Накрая всички бяха разбити от умора и наеха четирима негри по волята на мъртвеца и понесоха товара на раменете си, а всички останали из тесните си сърца и умове. Но жегата беше непосилна даже и за чернокожите духом и те уморено крачеха по пътя, зеленият път към дома, маранята ги носеше като изгубени кораби, появиха се насекоми и започнаха да кацат по нбръчканите негърси чела, босите им крака тънеха в прахоляка и те все повече губеха сили, жилите им се изпонаха до пръсване, един извика и се сгромоляса, останалите нямаха съмнения че няма да удържат товара и за да разпилее вътре товара го оставиха да премаже падналия. Церемонията спря за известно време, всички се обърнаха към първата любовница, тя каза, да се намери друг носач, слънцето беше в зените си, но се почвиха черни облаци, житата запонаха да се клатят от бавноидващия вятър. Мъртвият бе поръчал готово погрение за най-топлите дни на годината на екватора. Ако няма сълзи, ще има пот, ако дрехите им са бели, носачите ще черни.
В далечината някой тичаше. Появи се нечий запъхтян син в бели дрехи, който каза, че трупът е сгрешен. Носеше бележка от моргата, подпис от главния патоанатом, той случайно разбрал цялата пътека на месото от моргата до ковчега.
„Ужасна история, повторил патоанатомът, подал парите на шофьора и добавил, но някой път може да случи”. Моргата светела отдалеч. На входа се сблъскал с някаква санитарка, нагрубил я и й казал тази нощ да върви да почива у дома, няма да му трябва. Тя взела някакъв пакет оставен на студено в клетката на младия пилот и минала на път за вкъщи през кръчмата, за да остави нещо за котката на съдържателя. Онзи препочел да сготви нещо от интересната кайма и клиентите след това добрили резултата. От нея ял дори и патоанатомът, който бил страшно уморен, за да прибере направо вкъщи след работа и така пропуснал да завари младия стажант с жена си, които запознал почти случайно.
„Смърт във вторник, повторил човекът от черквата - само богатите могат да си го позволят. След което поръчал да намерят убиеца.
„Трябва да помислим за евтаназия”, казал наблюдаващият прокурор, докато ядял от същото месо в същата кръчма на свой колега, докато четял вестника. „Омръзнаха ми тези поръчкови убийства.”
„И на мен”, добавил колегата и извадил оръжието, което написало тази история.

„Ние винаги можем да изядем мъката си” - последно изречение в менюто на заведението.