автор: Pobeditel

Нагоре, в ясното небе,
духът човешки се стреми,
напредва постоянно
към сияйни висоти.
Изгради с труда си
Александрийски фар,
огромни пирамиди
за египетския цар.
Сред блестящия Париж
кулата на Айфел построи.
В могъщия Ню Йорк
Емпайър Стейтс извиси.
Не съм строител аз,
а най-обикновен поет,
духът ми сътвори за теб
от думите тоз сонет.
Пожелай си нещо, мила,
със затворени очи.
Ще го направя истина,
в миг ще се осъществи.
Да си бяла пеперуда
над зелена трева,
да си нежна самодива
в омагьосана гора,
да си щастието пълно
за доброто ми сърце,
да си вечна усмивка
на моето лице,
да си роза красива
разцъфтяла за мен,
да си целувката,
държаща ме в плен,
да си кармата ми
от обич обновена,
да си чувството
на радост споделена,
да си смисълът
на един живот,
да си жената
от райско дърво плод,
да си бъдещето
на силната любов,
да си пътят
към света нов,
да си картина
на великия Гоген,
да си музика
от гения Шопен,
да си вечно моя
и свобдна да ме любиш,
да си сигурна,
че не ще ме изгубиш,
да си преродена
в звездно сияние,
да се превърнеш
в космично дихание,
да си земна принцеса
в бароков замък,
да получиш от принца
пръстен с безценен камък,
да си Богинята,
която определя съдби,
да си самарянка,
която лекува души.
Пожелай си нещо, мила,
аз вече пожелах.
Да те обичам вечно,
това си избрах.