Измих си крилете
от толкова кал бяха опръскани,
нарисувах едно след друго
цветята на моя прозорец,
преглътнах и сричките
изговорени бързайки,
усетих,
че росата окъпала утрото
не е просто капки вода,
а усмивка огряла в очите му,
че зеленото от зелено е пъстро,
а шарено може да е даже слънцето
... просто не бързах