автор: Gargabela

Морето, посивяло от копнеж -
горяла пепел от сърце студено,
какво ти шепне, тъжен, тъмен мъж?
Дали ти казва нещо и за мене?!

Вървиш по пясъка-милувка на скала,
разбила се на песъчинки нежни.
Частици хиляди. Дали и любовта
така се пръсва и е неизбежна

онази болка в твоите гърди,
с която се събуждаш?! Не заспиваш?!
Морето пак в краката ти лежи.
Дълбоко в теб какво така изстива?

Дали е страх, че всичко има край?
Че розовите облаци са пара,
от думи, думи...Ненамерен рай.
Една игра като живота стара.