Като след пореден труден изпит,
след поредния си дълъг ден.
Очакването в мене коленичи,
потрепват в мен крила на птици.
Но птиците летят високо,
а моя корен здраво ме държи..
Не вярва на обещания измислени,
не вярва вече и на мечти...
В утрото събудено, криле
ще дам на изгрева да освети,
ще ги поръся със звезди,
сърцето ми с тях ще полети.
Ще скрия грижите прилежно,
ще се гримирам със любов,
ще стегна куфар портокалов,
ще пийна чаша плодов сок....
И ще политна като птица,
към невъзможната любов.
А ти не вярваш още,
защото все не си готов.
14.07.2004