автор: Dimi

Козиняво слънце, сърнена луна,
тъмни кратери – сачмите на ловеца,
мери рибицата в едрия му гръб
и челото със прегракнали конфети.
Не устрелва нищо, плаши ги със пръст
и окото му не може да ги хване,
докъдето стига калният ботуш,
ще е толкова по-скучен и неважен.
Тях не ги боли, но нещо не е в ред
щом са в, просната да съхне, чужда кожа,
някой някъде е стрелял и тече,
и шуми кръвта в коприната на Бога.
Стига, искам друг, по-сносен вариант,
наркотик ще е в сиропа ми за кашлица,
изморените очи играят шах
и не виждат, не небето днес е матът.
Но не става, пак луната е сърна,
козиняво слънце експлодира задух,
а това съм аз - отвлечено платно,
дим съм някакъв, небивалица празна.