Усещам те,
и знам - не те е страх!
Ако трябва боса до колене,
през снега, нагоре ще вървиш,
за да видиш - сивото, различно!
Да обгърнеш с ръце,
ръждивата му, хладна същност.
Да намериш тъмните му, влажни коридори...
и да стъпиш първа, и блажена,
на късче девствено небе.