автор: pijama

Цък, цък, цък
прокрадва се махалото все по-близо.

Всеки мах е малко неравномерен
и ме заставя да впивам уши.

Пук, пук-пук... пук-пук...
му приглася паркетът.

Под стъпките на съня
на две сенки.

Шът, шът, шът
казват завесите

Пред нежната светлина
от фенера, превит неестествено навън.

Зън, зън, зън
кристалните топки добавят.

Празни, както отдавна
не им бе позволявано.

Напоената смолиста тишина
ни подсказва, че денят

е билизо.

В силуета на деня
силуетите не различавам.

Туп... туп-туп... туп-туп...