автор: kundalini

и спри да се четеш
защото си нещастен...

един така си пропиля сърцето
уви го
и грижливо го препъна на парапета
дето
преди година
от ухание болеше и тръпнеха ненатежали клони
когато
времето течеше
с онази скорост
дето гони на пръските лилавото движение
и впечатлява без усилие
за ангелогласно одобрение
две прашни стъпки
в линия
родени
от сянката на дива ревност
и избуяла надпревара
от обич омагьосани за вечна вярност
в тая
надвила думите годишнина


и спри да се четеш
защото мислещ си...

и се препъваш в разчленени камъни
безветрието сутрешно
в оная
нагъната
надиплена омая
да спреш
и да послушаш ромона
от чийто етер косъмът настръхва

и палиш клечка в тъмното
несветеща
и носиш ми утробата
изпръхнала
като торба пришита в стръмното
а аз
не мога да те спъна
да усетя
туптящото от страст начало


и спри да се четеш
защото...

жена е цялото ти тяло