автор: lirik

Дали
не беше
предсказуем този
напръстник от светлина?
Сред ябълки – сбогувания с нищото,
до облаците (алергичен залез на разсъмване). О, да!
Очаквам го.
Не-до-обяздено небе – от младостта, в която съм решил да го преснимам,
до оня почерк, в който то решило да ме снеме (в синьото?).
И всичко
е
   за
      да
         ми
го
припомните, приятели,
ръждив. И броеничен
е мигът; полека
го събирам –
сам съм.

Забравям ви откъслечно
– да ме посрещнете
с откос и дъжд.

И всичко.