Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|---|
| |
|
|
|
|
|
1 | | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | | 30 | |
|
|
|
|
|
[ добави събитие ] |  Каляските не винаги са за Аляска.
Особено в ранимите четвъртъци.
Но ти ще вземеш самолет от пясък -
горивото му никога не свършва.
За дълго ли ще се отдалечиш от себе си?
Не вярвам в категория "завинаги"...
Не срещам често впрягове със лебеди.
Понякога, за да избегнем да се видим,
прегризваме въже, трошим вериги,
събличаме и деветте си кожи,
отваряме черупките си мидени,
разкъсваме си лепкавите мрежи,
изтриваме си всички бръчки сиви,
обличаме се само в смешни чувства.
Тогава, сред звънтене на куплети,
разбирам на палячото изкуството.
Публикувано от BlackCat на 12.06.2008 @ 09:58:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.71
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Паляче стихотворение" | Вход | 20 коментара (54 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Паляче стихотворение
от pijama на 12.06.2008 @ 10:51:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | | Най-искрено и без прилагане на изкуството на палячовците да ти кажа: "Страшна работа, много хубав стих (според мен, де... така де...)". А сега и Добро утро и поздрави и хубав ти ден от мен! |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 16:15:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | И аз така ти благодаря! Без палячовщина ;).
Хубава да е твоята вечер! И пижамата ти е супер, предполагам, а това е добра предпоставка за една уютна нощ. (ето, не можах да не се изпаляча ;))))) |
]
]
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 18:04:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Е, трябваше да се досетя! Ама сега няма и да ти трябва - лято ееее:)
Предпочитам думичката "пижама" пред "нощница", ама няколко пъти я предпочитам:)
Имам едно:
"Пижамено стихче"
Една раирана пижама,
широоока, като че за двама -
със два крачола, два ръкава,
пет копчета, илици здрави,
облече стихчето и легна,
с прозявка сладка се протегна,
под бузка шепичка положи -
в съня ще пусне - може, може! -
две зебри, шарен опосум
и тигър - да не вдига шум! -
с пижамката си на райета
сред тях ще е добре прието.
Предлагам засега с тази пижамка да се разминеш, още повече, че се казваше "Стихче на райета" и сега заради твоя ник му смених заглавието тутакси
;))))
|
]
]
Re: Паляче стихотворение
от Gerlan (Gerlan@abv.bg) на 12.06.2008 @ 11:17:20
(Профил | Изпрати бележка) | | -Много ми хареса Марта! Когато порастна и аз бих искал да пиша така! |
]
Re: Паляче стихотворение
от vrabets на 12.06.2008 @ 12:36:23
(Профил | Изпрати бележка) | И според мен няма категория "завинаги" ...
Поздрав за стиха и за теб! |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 16:21:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ами то имаше някъде едно, ама къде съм го забутала...разсеяността ще ми изяде и завинаги -то и никога -та.
Поздрави на трохички - кифлени! - и за теб, врабчо! |
]
Re: Паляче стихотворение
от betina на 12.06.2008 @ 12:40:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Много много хубаво си го наредила, Марта, толкова живо чак ми се иска да го пипна - и впряговете с лебеди, и кожите, и черупките, и мрежите... палячови работи!! Поздрав! |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 16:34:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Редим впрягове всякакви - с каруци, каляски, рикши, файтони, според добитъка, дестинацията, куплетите и сезона ;)))))
Палячовски поздрави! :)
|
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 17:40:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | На палячена перличка, и после си играят с нея рибите-клоуни някъ`ф рибешки голф...
Амита, рози в пустинята на героинята!
Обичам я тази песен -
http://youtube.com/watch?v=MJqGiWWcW28
|
]
Re: Паляче стихотворение
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 12.06.2008 @ 13:24:46
(Профил | Изпрати бележка) | За дълго ли ще се отдалечиш от себе си?
Не вярвам в категория "завинаги"...
-------------------------------------------------
Понякога, за да можем да се видим, трябва първо да сме успели да се видим със себе си, но трудна задача се оказва. Самозалъгваме се, самоимитираме се, без да си даваме сметка, че ако не сме истина, не сме и любов.
Много хубаво казано, особено си харесах самолета от пясък. Нова технология...при тази криза за гориво, включително и душевно:))
И е вярно за "категория "завинаги" и в двете посоким, защото е относителна като живота, движението и покоя. |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 18:50:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ти ги пишеш едни коментари - по-хубави от стихотворенията. Откак прочетох този умувам как да ти отговоря, та да прозвуча умно и дълбокомъдро, напоследък малко оммм-но звуча, но тър пе ни е не се възпитава със скърцане на зъби, и при този пясък ;))))
Сутринта си говорихме с моя син, той отдавна мечтае за Аляска, иска да отиде до там откак прочете Джек Лондон. Не знам дали си го представя ходенето с кучешки впрягове. Та ми текна това стихче. Горчивичко се оказа като го прочетох.
При наличие на толкова пустини гориво бол.
:) |
]
Re: Паляче стихотворение
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 12.06.2008 @ 19:56:23
(Профил | Изпрати бележка) | Ами да, подозирах те, че си насочила поглед към източниците на енергия в пустинята;))!
Шегата настрана. Синът ти е дал сериозен повод за сериозно стохотворение. Много близко ми прозвуча сигурно заради горчивото.
А това, че звучиш Ом-но, значи, че си постигнала себе си насред търпението и нетърпението. Истината винаги има свое златно сечение:).
И случшай сина си!;))) |
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 13.06.2008 @ 09:03:37
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Трудно се вслушвам напоследък, сякаш ми се е изтрил слуха, мимикира. Но децата са тези, в които си струва да се вслушваме, колкото и опърничав слух да сме придобили.
Их, този израз "В интерес на истината", който за малко пак да използвам, е така дразнещ, ако съществува истина, то тя няма никакъв интерес...Дори интересна не е, за разлика от лъжата. |
]
Re: Паляче стихотворение
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 13.06.2008 @ 14:09:19
(Профил | Изпрати бележка) | Случайно изтървана, но много искрена реплика на мой роднина:
"В интерес на истината трябва да се лъже"
И май е прав:)). Изводите са очебийни, но, все пак, оставям на всеки да си ги дообогтява чрез личния си опит";)) |
]
]
Re: Паляче стихотворение
от Jiva на 12.06.2008 @ 13:27:52
(Профил | Изпрати бележка) | аха, карнавалното преобличане-разсъбличане е един от начините да се затворим за другия, оставяйки да говорят тъжните усмивки на клоуна...
игриво-приказно прикриване на отчуждението...добра си! дано не ти се налага често:) |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 19:10:14
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Много-много не мога да се прикривам, пфу, пък и грим не се научих да използвам.
Но паляците ги уважавам! Изкуство си е да забавляваш останалите и никой да не разбере, ако отвътре ти е кактусово.
Дано! |
]
Re: Паляче стихотворение
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 12.06.2008 @ 19:25:56
(Профил | Изпрати бележка) | Да попитам... Виждала си как се гмуркат състезателите на висок скок, нали? И колкото по-малко пръски, толкова по-високо са премирани!
Та и твоя палячо така. Бухна се без кьорава вълничка в черупката ми, а после, след брилянтното си изпълнение, се изплези на журито (вие ще ми кажете кое е критерий и кое не!) и ме заля с всичките смешни чувства, доказващ как сами правим живота си смешен.
Толкова дълбок, и толкова красив, и толкова истински и верен стих, че не е истина...
P.S. С онова твое Лято ми напомни думите на Райчо (от премиерата ви), импровизирам – не познавам друг човек като Марта с такова уникално въображение! Прав е...
:)
|
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 12.06.2008 @ 19:36:07
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Бухна се! Супер! Поне той няма страх от скокове, че и високи!!!
(Ама здрава ти е черупката, знаеш ли каква цицина му изникна ;))))
Смешни са, така излиза, човек ако остане по чувства само, е един палячо. Като плаче пък, става още по-смешно.
Ама ми ги пишете днес, да се чудя как най-реверансно да приема тези комплименти без да си настъпя дългите носове на обувките ;))))
Въобразия защото ми се явявя наемателка ;)))))
Благодаря, Рейни, трогна ме! |
]
Re: Паляче стихотворение
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.06.2008 @ 21:01:08
(Профил | Изпрати бележка) | "Не срещам често впрягове със лебеди." Тъжна констатация но истинска. И знаеш ли защо? Защото животът ни е толкова далеч от вълшебния дъх на приказките.
Натъжава стихотворението ти, но заслужава искрените ми аплодисменти, Марта!
Прегръдка от Пастирката! |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 13.06.2008 @ 09:19:50
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Животът ни все повече се отдалечава от онази страна на приказки и чудеса, но и ме заинатява някак в това си отдалечаване...Да не допусна да ми окраде всичката приказност.
Прегръдка от деня за теб,
днес лебеди да теглят Феб,
на златната му колесница
проблясват слънчевите спици ! |
]
Re: Паляче стихотворение
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.06.2008 @ 00:22:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Доколкото съм чула...при палячовците дните от седмицата били подредени по друг начин- четвъртъците започвали винаги след последното представление и продължавали до следващото...
Незнам палячето изкуство, но...умението да се отдалечиш от себе си, или да се приближиш на кожа разстояние от себе си... е наистина велико изкуство!
Поздрави за стиха, Приказна! |
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 13.06.2008 @ 09:28:59
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Четвъртъкът ми се оказа един...интересен. Напоследък имам дълги дни, не знам белег за какво е това. И знак ли е изобщо.
Та вчера, съвсем случайно , открих в една книжарница книжката "Училище за клоуни" на Едуард Успенски, от библиотека "Смехурко" (имам си малка колекционерска страст събирам си книгите на тази детска поредица. Вече имам 15-ина, една-две ми се повтарят, дори мога да менкам;)). Стори ми се едно такова тъжно усмихващо съвпадение.
И това също, преди часове ми попадна, писмото на Чарли Чаплин до дъщеря му -
"След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!
В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена..."
Цялото - http://lava.blog.bg/viewpost.php?id=63267
Благодаря, Стеф! |
]
Re: Паляче стихотворение
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.06.2008 @ 14:10:07
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Да...Прочетох го. Много добро, силно и въздействащо писмо- каквото творец като него може да напише! С много истинни послания ! Чаплин е велик творец! Изключително богата душевно и търсеща личност. Той е правел Изкуство! Той самият е бил щастлив човек, животът му е бил пълен и динамичен. Но е притежавал душа на актьор. Умеел е да чувства нещата, да ги вижда и пресъздава. Творчество е да създадеш нещо, а изкуство- да го пресъздадеш. Той е творял изкуство с хъс и ясното съзнание за това и с обич към Човека. Незнам доколко това го прави клоун, или палячо, защото неговата насоченост е била към малкия човек, като в същото време той самият е бил Голям Човек! Може би героят му по- скоро е решен като такъв... Ето нещо, което той казва в своята биографична книга:
"... Журналисти са ме питали как намирам идеите за филмите си и аз и до ден днешен не мога да дам задоволителен отговор. С течение на годините открих, че идеите се раждат, когато страстно желаеш да ги имаш; при това непрестанно желание съзнанието се превръща в наблюдателна кула; понякога музиката, или един залез могат да възбудят въображението, да дадат плът на една идея. Според мен, трябва да изберете тема, която да ви стимулира, да я разработите и да я уточните и ако след това не можете да я развиете по- нататък, да я отхвърлите и да подберете друга тема. Елиминирането чрез натрупване е пътят за намиране на онова, което търсите.
Как получава човек идеи? Само чрез постоянство, което стига до лудост. Човек трябва да има способността да страда и да поддържа ентусиазма си в продължение на дълъг период от време. Може за някои хора да е по- лесно отколкото за други, но аз се съмнявам в това.
Естествено всеки начинаещ комик минава през периода на философските обобщения за комедията. През дне- два в " Кийстоун " чувах израза : " Елемент на изненада и напрежение" Няма да се опитвам да изследвам дълбините на психоанализата, за да обясня поведението на човека, което е също така необяснимо, както и самият живот. Смятам, че атавистични причини лежат в основата на повечето от нашите идейни подбуди в много по- голяма степен, отколкото полът или глупостите които сме правили в детството си- но не беше необходимо да чета книги, за да разбера, че темата на живота това са борбата и страданието. Цялата ми клоунада инстинктивно се основаваше на това убеждение.Методът, по който създавах комедиен сюжет, беше прост: хората попадат в беда и после се спасяват.
Но хуморът е нещо по- различно и по- тънко. Макс Ийтсман го анализира в своята книга " Чувство да хумор". Той го резюмира като нещо, което се поражда в резултат на смеха през сълзи. Той пише, че homo spiens е по природа мазохист, същество, което обича да изпитва болка в най- различни форми, и че на публиката й е приятно да страда като децата когато си играят на индианци; на тях им е приятно да бъдат " застрелвани" и да преминават през всички гърчения на агонията.
С всичко това съм съгласен. Но това е по- скоро анализ на драмата, отколкото на хумора, макар че те са почти едно и също нещо. Моята концепция за хумора обаче е малко по- различна: това е малкото несъответствие, което откриваме в едно на пръв поглед нормално поведение. С други думи, чрез хумора ние виждаме ирационалното в онова, което ни изглежда рационално, маловажното- в онова, което изглежда важно. Той също така засилва нашето чувство за самосъхранение и запазва здравия разум. Благодарение на хумора, ние по- леко понасяме превратностите на съдбата. Той засилва нашето чувство за пропорция и ни разкрива, че зад прекалената сериозност се крие абсурдът...."
Или казано с мои думи- човек е склонен да се смее на чуждите неудачи, грешки и нещастия, а по- порастналите вътрешно- и на своите:) Творецът Чаплин е знаел това и на него е заложил в изкуството си да усмихва хората. Честно казано, никога не съм се смяла обаче на негови филми, дори повече съм плакала, защото ги намирам дълбоко драматични и тъжни... Но те са изкуство и са направени да разсмиват. Самият Чаплин не е бил неудачник. Напротив. В живота обаче, ако се престориш на такъв, само за да р
още коментари... |
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 13.06.2008 @ 22:43:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Запазва здравият разум - да! Много е важно човек да има читаво чувство за хумор - и за него самия и за хората в близост. Особено ценено от мен самата качество, което поставя онези, които си го носят винаги, в специална категория. Не вярвам да се придобива или развива от нищо, даденост е - или го има, или не. Допускам, че хората с чувство за хумор са нещо като предпочетени свише ;))
Хубаво стана, че се отплесна:). Винаги да има кой да те усмихва! |
]
Re: Паляче стихотворение
от dandan на 13.06.2008 @ 09:19:55
(Профил | Изпрати бележка) | Разбираш, Марта, поздрави и прегръдки в гръмотевичния петък/и 5 от снощи/.
Стихът ти вълнува с истините. |
]
Re: Тогава.
от regulus на 13.06.2008 @ 09:32:26
(Профил | Изпрати бележка) | Тогавааа?.. Олеее, аз го разбирам винаги! Сигурно трябва да се прегледам!? :)))
П.! |
]
Re: Паляче стихотворение
от regina на 13.06.2008 @ 12:43:25
(Профил | Изпрати бележка) | каляските
ме стряскат
и спрях да съм палячо -
без маска да поплача
|
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 13.06.2008 @ 22:01:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | За плаченето не помага маска
тъй както и не пречи
каляската за Папеляшките
е закъсняла
Вече
по пътя тиква се търкаля -
главата на палячо
За всичките смешници
ми идва да поплача
|
]
Re: Паляче стихотворение
от RIF на 14.06.2008 @ 16:29:58
(Профил | Изпрати бележка) | Как ме умисли с това "Паляче стихотворение"...:)
Изглежда отдавна храня опасението, да не би и уж чистите лица под грима да уподобят повече гротескно криви (от потта на ежедневието) маски, отколкото истински човешки гримаси. Те тогава един палячо е... наистина красив!
Поздрави! |
]
Re: Паляче стихотворение
от Ufff на 18.06.2008 @ 00:52:16
(Профил | Изпрати бележка) | Плаче юначе-паляче с калпаче
от мидичка-стридичка
в четвъртък-несвъртък
край черясло, обрасло в лепкаво мАсло.
Каляски-квадриги -
вари ги, печи ги -
все са с вериги -
не мърдат, не шават, не се оправят, не стават.
Кожите им се щавят.
Аляските им се давят.
Подразбира се изкуството
на чувството,
когато: видиш ли вериги-
строши ги!
;)
|
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 20.06.2008 @ 13:29:53
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ти да не ме помириса от километри, че на море съм замирисала , Видка - ясновидка ;)))))))))
ама никаква ме няма с изкуството на чувството, с естеството му по сме на ти ;))
{} |
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 20.06.2008 @ 13:34:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | "Мъдростта престава да бъде мъдрост, когато стане твърде горда, за да плаче, твърде сериозна, за да се смее, и твърде самодоволна, за да вижда нещо друго, освен себе си."
Х. Джубран
Пиша го не на теб, Люлинче, а на себе си, да не забравям да се усмихвам винаги и въпреки.
Поздрави!
|
]
Re: Паляче стихотворение
от Marta на 06.07.2008 @ 09:39:27
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Морето, издълба ме вчера :)
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.“ Дж. Х. Джубран
А аз се случва да ги срещна, другаде ;) |
]
]
]
]
]
Re: Паляче стихотворение
от zkuceva на 10.01.2010 @ 10:55:10
(Профил | Изпрати бележка) | Един самотен чорап ме доведе при теб, а останах, разгледах навсякъде ... уютно и интересно е!
Сега се връщам по повод твоя оценка за мен.
Избрах да ти се представя тук - палячото ми е любим образ.
До скорошни срещи! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14163
Онлайн са:
Анонимни: 73
ХуЛитери: 3
Всичко: 76
Онлайн сега:
