автор: Jipsy

Отдавна чужд светът е за мене,
отдавна угаснаха всички мечти.
Вглеждам се тихо в прозореца ням,
но навън вали ли,вали...
А как мечтаех аз за песни,
за смях и за мигове чудесни...
Но уви!Живота ме сломи.
Рани на птицата крилото,
рани сърцето й-самото.
Не може тя във клетка да стои,
да стои и цял живот да си мълчи.
Не може и не иска тя...
Копнее птицата в небето синьо
да лети свободна,с песен на сърце.
Но съдбата зла не разрешава,
грешките ни нивга не прощава.
И тъжна скита се душата
на птица волна в клетка от позлата.
Всеки ден вода и хляб й носят
и песента й сладка сякаш просят.
Но няма по-хубав дар от този на света
да дариш на някой свобода.
Но птицата не може сред стени
да живее и да пее тя-уви.
Ще пуснат птицата на свобода,
но волна ли ще бъде нейната душа?!
И пак поглеждам през прозорец ням,
и търся някъде надежда там,
и моля се със сълзи на очи
съдбата зла да ми прости
и да намеря своите мечти.
А навън вали,вали,вали...