В жарта със стъпки тихи
рисувам тъжният си танц.
Ръце преплитам с чувства
родени в самодивски глас.
Приседнал, с ножа във ръката
от гняв твориш дърворезба.
А късовете дървени запращаш
да търсят милост огнена в жарта.
От блуден танц – косите парят
създавам от ръцете си икона;
очи пълзат и дрехите изгарят
зад зъби стискам скрита болка.
Блуждаещ, запленен от топлината
слепият ти поглед не видя
в ръцете ти, забила се треската
Отвори път на кървава следа.
Пламтя, искри от стъпките летят
душата ми в сълза превърна;
в ръцете кървави се сля мигът,
не каза нищо – с огън ме прегърна.