автор: Angel_stz

Когато с уморени стъпки си тръгва денят
и нощта бавно обсебва земята,
без сили останала на прага стоя
и все още търся лъч в тъмнината.

А денят е отминал шумен и бърз,
изпълнен с емоции или досада.
Твърде жесток и малко добър,
но ден като другите отива в забрава.

Търся в тъмата сили за утре,
когато детето е станало мъж.
И трябва отново глава да изправя,
да съм до него във трудния път!

Децата порастват и мислят,
че могат с един замах света да променят.
Политват, но търсят опора,
за да могат пътя си да продължат.

Тази ОПОРА искам да бъда
на моя син и на човека до мен,
които в дните на безкрайно страдание
бяха и до днес са ОПОРА и ОБИЧ за мен.