автор: anonima_d

..... избелях от многото ходене
на живота в най-сивото сиво
загрубяха краката ми – босите
любовта ми поскръцва ръждиво
.....търся трябване, поводи търся
да изплакна очите си прашни
и да видя, че всъщност мечтите ми
са си тук и съвсем не е страшно
да опитам с все сила да викна
да събудя детето в душата ми
и крилата му – тъкмо поникнали
да надбягат сърцето на вятъра
....... избелях и така уморена съм,
че в гласа ми тишината расте,
а детето в душата ми - още спи сън
в който вятъра няма сърце......