автор: iasmina

Някакъв странен човек стои на вратата. Гледам го - на външен вид нищо му няма, но поведението му ме озадачава.
О, да! не съм ви казала подробностите.
Бях си вкъщи. На входната врата се звъни. Мисля си кой ли се е сетил за мен по никое време. Отварям, а на прага - тоя образ. Не го познавам, но той ме гледа като да съм му стара приятелка. Питам го кой е и какво иска. С лек поклон ми казва: "авторитет". Чудя се как да го разбирам и пак питам:

- Май не ме разбрахте... Попитах Ви за името!
- Авторитет! А ти си аз съм!

Уж ситуацията е обикновена, но в нея както виждате, по терлици се промъкваше някакъв абсурд. Понечих да го попитам дали правилно съм разбрала, че името му е "Авторитет", но светкавично си дадох сметка, че така ситуацията ще излезе съвсем от контрол и кой знае какво после. Хвана ме шубето и понечих да затворя вратата с обичайния израз на лицето подходящ за такива случаи. Нищо не се случи. Т.е. успях да затворя и да залостя вратата, и въздъхнах с поклащане на глава:

-Какви ли ги няма...

Отново се заех с моите си неща. Едва бях успяла да забравя инцидента и цялата подскочих, защото на прозореца се чукаше. Познайте кой беше! Скочих като изстреляна и хукнах към телефона, но се сетих друго, върнах се и дръпнах пердетата на всички прозорци. Ослушах се. Тишина! беше толкова тихо, че се разколебах да телефонирам. На кого бих позвънила? Не че няма на кого, но ситуацията е толкова шантава, че докато обясня..., докато ми повярват... - ако изобщо ми повярват! Взех да си мърморя ходейки напред назад - за заниманието си изобщо забравих:

- Ама че работа!... Откуде се взе тоя навлек?! Ама и аз не се научих! Как му отворих само!... А можех да погледна през шпионката! Толкова съм тъпа! Да, но какво ако бях погледнала? Човек като човек! Сигурно пак бих отворила вратата... Сигурно са го изпуснали от лудницата...

...Телефонът звъни! Уау! Това вече е прекалено! Тряснах слушалката, за да прекъсна връзката. Едва успяла с това, джи ес ема ми звъни за съобщение. Е, тук вече се предадох! Нали все пак това е само едно съобщение?.... Любопитството надделя. И чета:

- Мило мое Аз съм, защо се криеш от мен, твоят Авторитет? Нима не знаеш, че достойнството ти зависи от мен? Ако продължаваш да не ме пускаш да вляза, по-добре ти не излизай от къщи, защото за къде си без мен сред хората?

Изобщо не четох нататък! Цялата се разтреперих и първата ми по-свястна мисъл беше дали не спя и това де е кошмарен сън, който сънувам. Но когато лицето на... моя Авторитет се появи и на монитора на компютъра ми, дори и писъкът си чух със закъснение - след като припаднах!

...Сега лежа изнемощяла в леглото си с мокра кърпа на челото и не мога да си спра сълзите... Какво като наистина е било сън?! Писъкът ми беше истински и той ме събуди. Цялата бях вир вода и още треперя! Какъв ти сън! Беше съвсем като на яве! Тоя терор... А си изглеждаше съвсем добре човекът! На външен вид! За него не знам, но аз определено съм мръднала... Откъде накъде аз да сънувам подобни небивалици!? Няма никакъв смисъл! Вярно, че минавам за авторитетна личност, но как иначе да те уважават? Дай им на хората да ти мътят водата! Ако не ги поставиш навреме на място, като разлудели се маймуни ти се качват на главата! Всеки те дърпа, бута, мачка и прескача сякаш си вещ, а не човек с достойнство! И наистина е вярно, че вече съм много уморена от тази неравностойна борба, но...

...заприличах на гипсова отливка!
- Здравей, мое Аз съм! Как сме днес?...

В бяла манта, със слушалка през врата и с апарат за мерене на кръвно налягане, в стаята беше влязал... Авторитет! Пардон! Моят Авторитет! Чинно се предадох на грижите му. То не било толкова лошо... Хубаво е! Хубаво е да се чувствам закриляна, когато човешкото ми достойнство боледува!

- ...Какъв мил човек! И казва ми, че аз съм... - за пръв път от много време съм заспала спокойно...