Къде си, обич моя? Няма те...
Неистово те търси пак душата ми,
подведена от пориви измамни
и скита се среднощ сама със вятъра...
Но няма те! Разбита и сломена
тя броди като скитница бездомна
с нозе подбити и окървавени,
а любовта към тебе още помни...
На сутринта се връща дрипава.
Напразно те е търсила! Разбира!
Отчаяна е, безутешна, хлипа...
и после пак се втурва да те дири...