автор: spirit

Девет лета откак с теб се взехме, Василе,
ала девет морета ти за мен не преброди,
и омаян не пи с мен любовното биле,
не тежаха над нас любовни прокоби.

Девет пролети минаха с теб недоносени…
Девет кладенци сълзи по тебе изплаках...
Като песен тъжна се проточи живота ни,
а децата ни бързо пораснаха някак…

Девет нощи подред сънуваше другата…
Твойте сухи очи нея мъжки оплакваха.
На десетата утрин за мене пробуден,
девет топли целувки остави в ръката ми.

Девет думи за прошка ми рече пресипнало,
Девет прошки ти даде ускорено сърцето ми.
Преродена душата ми изтръпнало стихна,
девет пъти когато в любов ми се врече.