автор: EvaKovach

В мълчанието ти чувам стъпките на времето,
във твойта тишина долавям думи,
изречени отдавна,
във други времена, от други хора.
И тази в мен, която не познаваш,
познава непознатия във теб
сякаш открай време.
Познава допира и мириса
и чувството за дом и за вода...
И за мълчанието преди да бъдем.