автор: teAnu

Заминах.
Сложих си палтото във багажа.
Връхна дреха лека някаква добавих.
Вдигнах куфара и две нелеки чанти даже
Заминах!

където да не срещам никакви любови

помислих си, накрай света да ида
то вътре не намеря ли онази самота
която искам да открия, вечно диря,
не ще остана никога в страна
далеч далеч отведена не мога да стоя
все трябва да съм тук и тук и тук и тук
и пак да бягам искам в свойта самота
но никой не ми дава тази.. свобода

сама не я умея - кой друг да ми я носи?
но скривам се във нея за защита, да?
защото сметнала съм, че така тъга не прося
от други някой - даващ вечно топлина...
но скрия ли се - той всъщност не разбира
не знае кой какво ме умори сега
не знае кой защо ме кара все да мисля
и да си измислям
... суета


Живях!
Заминах само в мисълта си.
Но даже в мисълта не сложих топла дреха.
Палтото просто си остана
в куфара - от памти века.

До скоро, брате...