автор: Ledena

Стоеше си момичето на кея
с подвити , избелели дънки.
Морето като восъчна постеля
подремваше под слънчевите сенки.
С око набито , с предпазлива стъпка
нахален гларус приближи.
Надушил сякаш сочна мръвка,
главата лекичко си наклони.
Момичето се вглеждаше в морето
и дъвчеше си кроасана сух,
а мислите му бяха там , където
не би пристъпил даже горски дух.
Но гларусът съвсем не бе от вчера
и явно беше доста прегладнял.
Със скок на погната пантера
той грабна кроасана полу-цял.
"- Разбойник нагъл! Само да те хвана!"
- момичето извика в изблик прям.
А гларусът отнесе кроасана.
В живота всеки се оправя сам...
Момичето погледа след крадеца.
И после гръмко се засмя.
Та той бе опитен , ловеца...
Морето-безпристрастен съдия
изпрати вятър в русите къдрици
и пак потъна в обедната дрямка.
А грачещите бели птици
се скупчиха на пилешка седянка.