автор: atanasKoc

...
Есента
пристъпи
с плетени
мокри
сандали
но
изведнъж
изведнъж
върху дъждовната локва, досаме тротоара
полази едно светло и синьо небесно петно
после последните облаци, рибоци загубени
заплуваха мързеливо из синьото
и всички незаминали прелетни птици
се събраха по клоните и по жиците
и се загледаха в нещо оттатък реката
зад безлюдния мост на разходките
а каменните смръщени дракони
накацали по покрива на катедралата
пошавнаха с люспените си опашки
и извърнаха каменните си ноздри
пълни с кълбета мъгли и неиздишани огъни
за да подушат нещо оттатък реката
оттатък червените шапки на къщите
тогава, продавачът на сладолед се събуди
приглади мустака си и се провикна сънливо
„сладоледи, сладоледи, жълти и бели”
към нещо, дето се полюшна в далечното
по безлюдния мост на разходките
и накрая, дечурлята в парка насреща
яхнали дървени пръчки, сред вряви и глъчка
замлъкнаха любопитно и търпеливо зачакаха
за да зърнат велосипеда със сребърни спици
а той префуча по мокрите плочи на моста
и се спря запъхтяно в дъждовната локва
в която се гонеха рибоците облаци
подплашени от твоята лятна ленена рокля.