автор: rimopras

Око от слюда блесна над реката,
сърце от злато, хвърлено от сврака.
С пети усетих хладната опашка,
на смока речен, сред съня уплашен.

Тогава глас, сребрист като пъстърва,
ме стресна и когато се обърнах,

видях да тича в речното корито
едно хлапе, в лъчи обвито.

Припламна огън сред скалите,
искра от дните,
с въглени
покри-
ти.