автор: hristam

За съвършената любов говоря.

Не ме поглеждай изумено.
Отдавна вече не се ровя
да търся доказателства за нея.
Била прекрасна казват-сливане,
отдаване,единство на тела,
души,сърца...
Не зная.Може и да е така.
Обичала съм някога,
назад във времето.
Онази май не беше съвършената.
Но...пак във мене
нещичко остана.
И знаеш ли,
това зрънце посято
било е толкова необходимо-
дори сега към него
пак посягам,
когато във душата ми е зима.
Не знам за тебе,
но на мен ми стига
да мога да дарявам обич
с времето
и мене обич да достига.
За мен това е съвършеното.