автор: thebigplucky

Дали някой ден ще спра да пиша за теб...
И ще се опитам - да те забравя...
Не вярвам в сбъднати окончателности,
ако е можело – да съм го направил.

Дали някой ден ще спра да мисля за теб...
И ще си пия чашата, без трескаво да ми нагарчаш.
Ще сложа кръст на всяко едно минало.
Ще се усмиря в рамките на едно поносимо щастие.

Дали някой ден ще спра да те обичам...
Прикритото поради безброй причини, непризнато ще изстине.
С метафори ще се загърне. И ще боли от смисъл.
Ръката ми сама ще посегне към белия лист,
без мен ще го напише.
А ти ще си някъде, някъде, някъде...
Ако знаех къде – щях да съм наблизо...
Ако можех – щях да съм го поискал...

А дали... а дали...
Дали някой ден ще стана,
ще взема букет и ще тръгна към теб.
Ще ме изгледаш през прага с очи, забравили, че са ме срещали,
няма да се сетиш да ме поканиш да влезна.
Няма да има пръстен.
И няма да съм на колене...
Просто две, уж небрежни усмивки ще се срещнат
и ръцете ти пътека ще постелят през битието,
с дъх на бели нарциси и на сатен.
А аз ще напиша песен...
________