автор: miglena

Ръката сякаш греши...
А всъщност, пише сърцето!

Вместо истИната за любовта
написах истАна... поправих грешката,
но след малко се оказа, че е "станала"
необяснима магия... точно в същия момент
ти си ми изпращал "целувка на всяка секунда"!
Истинска любов може ли "да стане" ей така?..
Да се изправи след вчерашно поражение?
Да застане като щит пред "раздялата"?
Да опрости една грешна изповед?
Да заличи тропота на сълзите?
Да е отново "добър" деня?
Да си моята любов?
Истинска...

Снощи
ти писах стих,
фатален, непрощаващ,
но... по средата на стиха ръката ми
изтри го... ей така, уж по погрешка.. а дали
това не е била всъщност... твоята ръка, в мен,
дали сърцето ми не е чуло твоето сърце, шептящо
безмълвно сред ураганните ветрове и потопния порой:
"Здравей,
Грешна, съдбовна, звездна, човешка любов...
Опасна, магнетична, еротична, героична любов...
...Пожертвана, обречена ... окована..."
и още:
"Нали знаеш и ти,
че не мога без теб..."
Днес е 13-ти...
И знам,
че аз също,
нефатално, не мога
да не ти отговоря, не мога
да не съгреша отново, да ти подаря
цялата си душа, да ти връча... само на теб,
заклинанието за пещерата на Али Баба, където
съхранявам неизброимото, недостижимото без любов
богатство на ... хаааа, и това само ти
ще знаеш... какво е и как
се нарича то...
Сега те целувам
и аз... на всяка секунда!
Живея
за грешките, които
допускаме: и ти, и аз, без вина,
пиша за греховността на истината за любовта,
твоята любов и моята,
любовта...
истински са чувствата,
и няма сила на света, която да ги опорочи!
Нали, моя любов?!?
Поне това
ми обещай...
КЪЛНА СЕ В ГРЕШКАТА НА ИСТИНАТА ЛЮБОВ,
заклевам те и теб,
истински бъди!!!
С мен,
твоята истинска
нежна, дневна, невинна, неволна еуфория...
твоята грешна, но...
любов,
истинска!!!
:)))