Пясъкът гали пустинята
с кървави пръсти
Тихи стъпки монотонно ръмжат
и разстилат песъчлива пътека
Мъж без плът и образ
гони от лицето си въздишките,
сам върви по острието на бръснача
Стъклото в сърцето плаче,
натрошен пясъкът крещи
Пустошта гони своя пясъчен двойник
Ранен от ненавист, броди преследван от себе си
Роден е, за да убива
в улици, където никой не отива
Бавно-бавно утрото се самоубива
Спускат се сенки без име
Пясъкът тихо шепти,
ласкави думи реди
Думи без значение
Песъчливата същност топи се
Тихо е, дори да боли
Тихо е, дори да мълчим
Тихо
Тихо
Тихо