автор: DenkaFrenka

...поздрави на вдъхновителя Metafizikyt

Тъгата си захвърлих на боклука
и си реших, че ще обичам
неочаквано попаднах на сполука
и към нея се затичах.

Хареса ми със любовта
и за ръка я хванах
не исках да си тръгва тя
докоснах я и там останах.

Помислих си, че силна съм сега,
че твърда съм като олово
каква измама е било това
било най-мекия метал, поне научих нещо ново...

Омекнах аз със любовта
поддадох се на чувства нежни
по-твърда стана тя от мен сега,
а аз самопрецаках се безнадеждно.

Оставих я, че слаба ме направи
започнах друга цел да гоня в този свят
забравих я и тя ще ме забрави
щом се превърна в поликарбонат.