Тази вече той и тя
на масата седяха
Както някога преди
само двама бяха
Той попита -"как си ти"?
"Добре съм" - тя му каза
но във нейните очи
сълзите и блестяха.
Ех съдба..защо така?
ти със тях направи.
Какво им толкоз завидя?
та чужди ги остави.
Тръгнаха си след това
някак си..самотни.
Той и тя..във вечерта
във различните посоки.
В есенната вечер..там,
когато капеха листата
вятърът ли разпиля..
на тези двамата..сърцата?