автор: Stasja

само вечерите
той ми носи джин със сок от лайм
и облаци
и разказва на приятели за дните си от тук нататък
как пробожда ги с измислени оръжия
като дълго четено писмо до бога

аз
поглеждам към невидимите точки
във очите на следобеда подпухнал от преяждане
тънка като сламка от оранжеви коктейли
и се смея
смея чрез очите си

виждам празното море –
стъкло и пясък
тънките вълни които се повтарят
ние сме направени от тонове илюзии
от проблеми със обичането
криптофазия

нашите усмивки са подострени
като ножове за смърт и път за бягство
носим собствените си измислици
файлове за обич
ехолалия

как така пораствам
как разбирам
всичко в този свят и нещичко от другия
вече с никого не мога да обядвам
да говоря
без да се преструвам

къс от мен си тръгва неподготвен
миг и век са равни във смъртта си
друга част от моя свят остава
всяка следваща година е все по-малка

и това което си е тръгнало
е тъжно
а това което предстои
ще дойде

хората са времето което се изплъзва
и пространство което се променя
непрестанно

само в сутрините
той ми носи вестник и кафе и ме обича

аз отдавна не познавам никого

гледам празното море и чувам
гласовете на удавниците как ме викат