От вихрите и скрежа над есенните къщи
побягват птиците в печалното пространство.
Но ти не ги вини в лъжа, в непостоянство:
завръщат се напролет по пътищата същи.
И щом ги чуеш пак да пеят в небесата,
изгнаника спомни си! След времето сурово
духът му с нов копнеж размахал е крилата
и пак лети на север, към теб лети отново.
6 април, 1829 г.
Превод: (с) Иван Вълев