автор: nikolai4o

Мразя те музо, пошла и пламенна.
Като въздух си ми, като стон.
Бягаш, криеш се, прокажена си.
Или жестоко нападаш. Поклон

пред смелостта ти, мила моя музо.
Звезди ли ще ми сваляш? /тук ехиден смях/
Звездите са за слепите духом,
Прости ми! Обидих те, не те видях.

Какво пък, поплачи си. На ти рамо.
Разбира се, че ще се скриеш ...
Умирам, мила моя музо! Пролет само,
лятото е вълчата стихия.

Нали пак ще се върнеш? Уж за малко ...
Боже, трудно се живее с нея.
Вземи си я! Ще плача, ще ми бъде жалко.
Ще спра да дишам и да пея.