автор: dimension

ти ме караш да искам смъртта
ти си няма такова мъчение
влизаш в мен след деня на обичането ми
след смеха
влизаш в мен когато се стапям
в любящите мъжки покои
и си служа с толкова тънка измама
да придърпам съня
не мърдам затворени клепки
и усещам във себе си
на заспиването лутащите се етапи
отворени са половината прозорци
на съзнанието ми
затворени са другите
отпусната съм дори не преуморена
ни болна нито преяла да не говорим за алкохол
нормална съм си прекалено
когато влизаш във мене
и ме обладаваш
и ме изпълваш със думи не с мисли
със думи не с мисли
не с тревога не с напрежение
просто се случваш
лека полека все повече всичко
почва да ме боли
по кожата ми тръгват оси
косите ми малка черна рокля змии
резки писъци нокти по скалпа ми
не отварям очи
всичко боли
зверски боли пари и къса
краката ми неволно в адски спазми вибрират
мускулите контрахират
крах на победата ми над съня
ти си снежната топка от болка
запокитена зад хълма на усмивката ми
ти си капката по капка вир
преодоляване на егати и живота
ти си тъмната сила
демон на мрака
ти си оная с косата
влачещата гмеж незакърпено минало
ти си черна магия
ти си вуду
дистанционно иглите се забиват в мене
без жал
ти си необраните ми анодни и катодни емоции
като излизаща съм от пълна упойка
на ръба на живота и смъртта
на ръба на съня и бодростта
на ръба на нормалността и нелудостта
утре ще съм безподобно спокойна
ти ме правиш отчайващо будна
ти ме правиш отчайващо болна
ти си вуду
ти си вуду
ти си вуду
не мога да си събера вадичките
разпръснат течен живак бивше тяло
Hasta la vista, baby
въпреки всичко
ставам
приплъзваш по пода
изхлузваш се
и ми се хилиш
I`ll be back

ти ме караш да искам смъртта
ти си няма такова мъчение
и я изритвам във тъмното
и сe превръщам
в очи
чаша айрян и цигара
по съмнало