И си отиде!...
А в прегръдка здраво те държах.
Отпивах погледа ти свиден...
ОБИЧАМ ТЕ да кажа не посмях.
Замина си и София опустя.
Луната прединфарктно крета мълком.
И вече няма,
няма и истинска следа...
Не ме осъждай,
Боже,
с тази обич дълго.