автор: Alisa

Да предположим, че си репетирал дълго ролята си,
преди изобщо друг да я напише.
Пред премиерата ще седнеш сам в гримьорната
и в огледалото на себе си ще се усмихнеш.

Ще си запалиш с трескави ръце цигара
и сам останал в себе си полека ще разплиташ
една безкрайна мрежа от илюзии и паяжини
и времето ще бъде тихия ти зрител.

Съдбата пак ще закъснее и ще седне
във пълния салон на някое случайно място,
когато вече ще е вдигната завесата
и сцената ще бъде мярката ти за пространство.

Един прожектор ще се спъне във очите ти
и ще даде зелен сигнал на твоето безпътие.
Не позволявай интригантството на зрителите
да забележи несценичните ти сълзи...

А после ще се върнеш сам с цветя
и ще ги сложиш във бутилка, някога изпита -
без повод, в тиха нощ, от самота,
когато си празнувал просто с никой.

Прозорецът ти гол и без перде
ще те съблича уморено пред съседите -
едно поостаряло без да ще момче,
което ще започне отначало - утре в седем.