автор: theheart_ofthefire

               "На кого е нужна китара без струни,
               закъсняла нежност, пленени думи,
               на кого е нужна нощта без звездите,
               въглен вместо огън, плачът на жените?"
                              (Борислав Мирчев)

Закъснях ли да бъда обичана?
Дъждовете отдавна си взеха невести.
Няма нужда да бъда наричана.
В черна жътва се низаха моите песни.

Аз не случих и бяла да бъда.
В тъмни доби на вятър приставах.
Твърде рано изрекох присъда.
И до смърт закъснях да прощавам.

Не успях да опазя и въглени.
( А огнища отдавна не палят)
Тихо тлеят единствено къщите.
Не пожалени в ранни пожари.

В жаравата стъпвам ( не моля) .
И предания стари изричам.
Прераждам се в нощни порои...
Закъснях ли , кажи , да обичам ?