автор: sapfir

Отново в банята.
Очи в очи със себе си.
Затворена с проклети мисли.
Сама със истината.
Отпуснато тяло във ваната.
Моето ли е?
Загара е хубав и вчера желан,
а в този миг - далечен и безмислен.
Кръвта се бунтува и никой не чува.
Душата ми разкъсва обвивката
и търси изход да излети с вятъра.
Къде остана любовта?
Фрагменти от минало.
Между вините някъде
забравихме да се обичаме.
Сълзите се стичат.
Губят се тихо
в белотата на ухаеща пяна
и потъват в дълбокото синьо.
Удавям сълзите и продължавам.