автор: jezabel

Не съществува случайност – казваше дон Хавиер. – Всичко, винаги трябва да крие връзката си с всичко. Трябва само да заслужиш, за да можеш да откриеш скрития възел.
С.Калво

С мъка подхващам разказа, кодиран отпреди зачатието си да отблъсква жените от изпълнението на някои съпружески задължения, като изкърпване, зашиване на копчета и затваряне на очи, но го дължа на най-близката си приятелка. Твърде абсурдно, за да не е случайно, в самото сърце на разказа лежи тулумбичка.

Миналата вечер празнувах рождения си ден в ресторант в тесен приятелски кръг. Алкохол, добра кухня, танци, закачки – пълно отпускане. До десерта. Моментът, в който някои връзки не скриха връзките си.

Тулумбичката ми изхвърча под масата и се плесна насред кръгчето, затворено от краката на Светла и Мишо, съпругът ми, на Ирена, Жоро и моите. Застана на единайсет и двайсет и две. На единайсет сочеше преплетените крака на съпруга ми и Светла, а на двайсет и две – моите. Погрознях от възмущение и повдигнах рязко глава, за да ги погледна лошо, когато се ударих о плота на масата. Завих от болка и стиснах първото нещо попаднало ми в ръцете и с рязко дръпване…вдигнах завесата. Покривката на масата ме прегърна нежно през рамо, и изсипа отгоре ми дрънчащите чинии, чаши и тяхното съдържимо. Погледнах ги с благодарност. Те бяха единствените свидетели, освен мен, на падението на тулумбичката. Това притъпи гнева и болката от удара в масата и на лицето ми се изписа усмивка на доволство. За кратко. В следващия момент тези от единайсет изстреляха срещу мен едно копче с претенцията за дясна мека контактна леща. Това беше последната капка в преливащата от семейна монотония чаша. Отлепих го от окото си и го хвърлих яростно встрани.

"Да пукна ако продължа да му шия копчетата на дюкяна!"