Мина младост пеперуда ,
Боже ,колко беше луда!
С ярки багри по крилата
вейкаше се по нивята ,
лъчезарна и в захлас ,
рееше се без компас.
Пролет, лято, есен, зима,
тъй животът и премина ,
но щастлива бе нали?
Нищо ,че сега вали .
Слънчев лъч небе съдира ,
през чадъра се провира,
стопли вехтата и блуза ,
млясна старата й буза.
Е...пристигнах, наближава,
май животът продължава
и добре си поживях,
ех....на воля си летях!
....................................................
Провокирано от Даниела_Енчева
"Старица"
Върви .....без да подозира,
че на гърба и пърха нежна пеперуда,
а над тях чадърът е разперил ангелски криле.