автор: drowzee

Как се казва „Обичам те”?
Чувство ли е или дълг?
Непоискано, неканено, заседнало на гърлото

С вкус на горчив шоколад,
но все пак шоколад.
С мисъл и безсмисъл,
но все пак със съзнание.
Макар и с изкривено
от векове разбиране,
от приказки
завършващи с тривиалното „И заживели щастливи...до края на дните си...”
И важно ли е всъщност колко сме живели?
И дали е до края.
И ако не е приказка животът ни,
а днес душата ни кипи от обич.
Как се казва „Обичам те”
без да очакваш „Обичам те”?!
Сега някои ще се надигнат роптаещи,
свободомислещи, душевно извисени,
за безвъзмезността на избора за душеизлияние,
за истинската, непринудена и неискаща, а даваща любов.
Смелостта понякога обаче е проклятие,
а в простите неща се крие радостта.
И ако не обичаш обичащият те
какъв е смислъла?
„Обичам те” остават просто две слова.