автор: angar

Яви се в сайта поетеса – Весна!
Интелигентна, умна, талантлива,

в шегите остроумна, закачлива,
доброжелателна и отзивчива,
във всяко отношение – чудесна!

И аз във Весна веднага се влюбих!
Към всички други интерес изгубих!

Изчезна Весна – появи се Майя!
Яви се и веднага ме омая!
Способна, закачлива, интересна!
По нещо ми напомняше на Весна!

И аз във Майя веднага се влюбих.
Към всички други интерес изгубих!

Изчезна Майя – появи се Рита!
И нея я посрещнах със възхита:
такава остроумна, интересна!
Приличаше на Майя и на Весна!

И аз във Рита веднага се влюбих –
към всички други интерес изгубих!

А е престъпно време да се губи -
тя трябва да се срещне, да се люби!

Обаче Рита гневно ме изрита:

- Дали си искрен откъде да зная?
Ти същото разправяше на Майя!
А същото твърдеше и на Весна –
че била талантлива, интересна!
Как може да си толкова неверен!
Махни ми се, че ми изглеждаш черен ...!

- Така ли, Рита!? Тъй ли, Весна!?
Майя?!
Че сте една и съща – вече зная!
Ала не зная как си позволяваш
че съм нечестен - мен - да обвиняваш?
Аз нямам от какво да бъда гузен –
във тебе бях и в теб останах влюбен!

Но ти!!!
Със колко никка се явяваш –
за чужда сметка да се забавляваш?

Напразно искаш мен да обвиниш -
във чувствата си аз бях постоянен,
а ти си таз, която се мениш ...!

Приятели,
и вие преценете –
и кой е по-виновния, кажете?

Лъжа бе моята любов!
Измама!
Обидно и безсмислено бълнуване!

Зарад такива философът Юм
се е съмнявал в свойто съществуване!