Лежа до теб и усещам дъха ти,
равномерен в съня ти спокоен.
И за кой ли път се улавям, че мисля,
че животът ми с тебе е радост...
Когато си нейде на път и те няма
аз оставам сама във дома ни.
През деня е лесно - нещо работя,
но нощите са самотни и дълги…
Тогава усещам, че страшно ми липсваш
и чакам с радост да се върнеш.
Усмихнат и весел, но не и далечен
и с прегръдката си силна да ме стоплиш…