автор: timon

Ще се стопя!
Дъждовната вода е моят пристан.
Оглеждайки се мълчаливо ще отмина.
В неделите на твоята семейност
аз съм прашинка - малка страстна мигновеност.
И в битовизмите не искам да ме търсиш!
Омръзна ми да съм едничката утеха.
И да измивам сламено постели,
и от тавана да обирам чувства.
По ъглите пак коленичат сенки,
стаили моята ранена гордост -
изтривам ги с един замах,
изчиствам -
поредните си страсти оглупели.
Ще се стопя!
И в нощите не искам да те пускам.
Крещят по десет птици пощурели.
Във рамка се заключвам и не искам
да поделя леглото с нея!
С нея...