 |    Целувам те с Благодарност :)))
Ти беше
моята усмивка...
Целувам те
с благодарност,
любов моя неназована...
Благодаря ти за истините,
които прозрях с твоите очи.
За вярата, която имаше в
словата и в моите образи.
За звездността, която ти
ми подари, за жестовете
на внимание и нежност...
Ти беше докосването в
безсънните ми нощи и
усмивката в мрачни дни.
Ти беше истинският смисъл
на безмислените терзания и
на еуфоричното ми щастие.
Ти беше моят брат и моето
дете, мъж, дори и мъничко
баща, почти второто ми "Аз"...
Благодаря ти за устремността,
за нуждата ти от моя глас, макар
така и никога да не ми каза...
"Обичам те"... За сълзите ти
благодаря, за мечтите, които
видях живи ... на екрана ...
За това, че усети най-доброто
в мен и най-доброто от себе си
поне за мигновение сподели...
Ти беше светлината в мрака,
макар да мислеше, че в него си
изгубен... Ти беше силата, която
ме издигаше до небесата и после
ме унищожаваше... със самотата.
Те беше с мен, до мен, във мен,
магически, вълшебно, неповторимо,
така, както и аз бях за теб и с теб.
Защото аз те обичах истински!!!
Благодаря ти за това, че изчезваш,
за да мога да бъда и за другите фея,
да раздавам вярата си в любовта и
любовните си излияния да сътворявам.
За хилядите неизживени заедно блянове,
че не бе с мен в нощта на лунно затъмнение,
нито писахме двамата за пасажа на Венера,
че в най-дългия ден не се видяхме или чухме и
пропуснах да произнеса молитвите си пред тебе,
отново ... дори за неосъщественото, благодаря ти...
Ти беше мисълта, душата и сърцето на езерото
от вълшебства, в което обичта ме носеше като
бял лотос, разцъфнал само за твоя наслада.
Ти беше очакването на срещата с плам и
споменът за разговорите, така сладък...
Ти беше пирамиди, които рисувах с думи,
жрец... и какви ли не митични герои.
Ти беше връзката ми със реалноста,
в която неизбежно сам потъна...
Благодаря ти за целувките от вятър,
за твоите пожелания - все по три,
за ранобудното най-влюбено утро
и за следобедните закачки, и
за цветенцата в ръката ти...
Целувам те сега...
А ти... не ми благодари.
Днес благодарността е
изцяло за тебе.
Както аз бях твоя...
До ... следващия ни
живот, в който
ти не вярваш...
Може би
имаш право.
Тогава...
Чао!
:)(;
Публикувано от hixxtam на 12.07.2004 @ 13:16:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.33
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Целувам те с Благодарност" | Вход | 9 коментара (22 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Целувам те с Благодарност
от roza1 на 12.07.2004 @ 13:39:59
(Профил | Изпрати бележка) | Мег, не спирай да целуваш!!!!!
Поздрави! |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от magiq02 (mag2002@abv.bg) на 12.07.2004 @ 13:47:54
(Профил | Изпрати бележка) | Целувам те сега...
А ти... не ми благодари.
Днес благодарността е
изцяло за тебе.
Както аз бях твоя...
Меги, удари сърцето ми....Почти реквием...до някога...Силно е... |
Re: Целувам те с Благодарност
от miglena (megira@abv.bg) на 12.07.2004 @ 14:01:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Аххх, а мойто сърце...
питаш ли... не питай...
Как си го "тренирам",
как си го "отглеждам",
за да издържа...
С магията издържа!!!
Целувки и обич :))) |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от Angel_stz (vania_stz@mail.bg) на 12.07.2004 @ 13:56:37
(Профил | Изпрати бележка) | | Всеотдайно и разтърсващо!Поздравления! |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от Liulina на 12.07.2004 @ 14:02:44
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | | До едно утре на нещата който не свършват с това днес и стези думи ... те продължават в безвремието ... до едно утре което ще се роди с друга мисъл идруг мироглед...до това утре в което няма да има сбогувания и недопити чаши... |
Re: Целувам те с Благодарност
от miglena (megira@abv.bg) на 12.07.2004 @ 14:14:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Аххх, прелестна си!
А "адресатът" на моята благодарност...
би те обсипал с хиляди + 1 целувки,
ако имаше щастието да те прочете...
:))) :))) :))) :))) |
]
]
Re: Целувам те с Благодарност
от miglena (megira@abv.bg) на 12.07.2004 @ 14:29:28
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | http://meya.data.bg/ohrid%20sunrise.jpg
това е утро на Охридското езеро, дар за теб
за първия ти коментар, а следващото е...
същото, но... като втория ти коментар... :))))
http://meya.data.bg/ohrid%20sunrise%20valshebno.jpg |
]
]
Re: Целувам те с Благодарност
от Dimi на 12.07.2004 @ 14:38:38
(Профил | Изпрати бележка) | Ти беше моята усмивка.
Но къде е сега тя?
Целуваш без да чакаш
отговор и благодарност.
Това е всеотдайност.
Бъди така любвеобилна!
Няма как да не я предизвикаш
любовта...макар и без благодарност.
Всъщност тя е върнатата любов. |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от ruslina на 13.07.2004 @ 05:44:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Той не е тук, нали? Не и в този сайт... Нещо близко, много близко се разходи по сетивата ми... Молитвата с благодарност е най-силната молитва, защото е пропита с върховна вяра и смирение... Прегръщам те, Мег! |
Re: Целувам те с Благодарност
от beche на 24.07.2004 @ 05:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | хубави са пожеланията - по три.....
и цветенцата в ръката..........
и следобедните закачки.....
а ако го прави и за други по същия начин?!
|
Re: Целувам те с Благодарност
от beche на 24.07.2004 @ 06:45:51
(Профил | Изпрати бележка) | да не го приемеш буквално
просто се питам за друг поглед на стиха
имам си съвсем друга реалност, с други герои
Благодаря ти!
Накефих се от сърце! |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от miglena (megira@abv.bg) на 24.07.2004 @ 16:49:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | :))) Този въпрос си го изяснихме, нали?! Затова и ти отговарям в такива подробности :))) :)))
Аз също се кефя на "интервюто" :))) |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от miglena (megira@abv.bg) на 24.07.2004 @ 16:46:23
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Това е стихът, с който се опитах за пореден път, и може би най-насериозно, да кажа "дотук", благодаря за всичко, повече не можем да продължаваме така... Е, той все успяваше с една дума, с едно изречение или жест така да докосне сърцето ми, че ... дори и днес, когато всичко изглежда вече като "история", още не ми се вярва... Но аз никога не повярвах и че брат ми е умрял... Може би затова трудно се разделям, и лесно се връщам, и прощавам всичко - защото се радвам неистово, че е жив... само това... Фантом, който не мога и не искам да "разбивам"...
Вече ти казах, че знам и че пред очите ми тук го прави... И какво от това?!? Ние създаваме изкуство, вълните на чувствата ни се разпростират сред другите, пишат ни в отговор, емоциите се връщат към нас, раздаваме ги отново... лавинообразно... Прекрасно е... Синя Феерия от обич... е, понякога и от обратното на обич, но то е малко...
Ако при теб не става дума за изкуство, а за пристрастеност към флиртовете, не е особено приятно... Имах преди време връзка, в която едновременно той си говореше с мен във MSN и в същото време най-откровено се обясняваше с друга дама в един форум... и аз го виждах на екрана в два "прозореца" паралелно - на мен ми говори за това как готви, чисти, извежда кучето, на нея - омайващи слова... Е, накрая не издържах, разбира се, и... дойдох тук. Сега той ме вижда какво правя... :))) :))) И така... нетът е вълшебно, макар и понякога изкривено огледало, всички сме това, което желаем да сме... някои дори са си себе си, като мен например... затова има хора, които не могат лесно да повярват, че съм реална - защото наистина си позволявам свободата да говоря-пиша, това което мисля... за повечето хора е смущаващо... а аз го имам като упражнение за развиване на телепатия... и мислите ми са така чисти, че няма какво да крия. |
]
Re: Целувам те с Благодарност
от beche на 24.07.2004 @ 20:03:18
(Профил | Изпрати бележка) | точно за поезията ми се говори
а ти толкова реално прехвърчаш
май ще се отказа да ти отговарям
да разбирам, че ако го прави с друга има положителен само ефект:))) като гледам колко си се развила тук и ми е приятно да те чета
Бъде малко по нереална, както те и четох с въобръжението си и си мислех какво чувстваш
как си го писала
затова и ти казах не искам буквализъм
просто тема за размисъл
тази ситуация ако го прави....... е толкова нормална житейска, как ли би душата поетична изтълкувала
това се питах, а ти къде отиде пак
аз също малко се учудих, не реална по скоро по детски откровенна - в света на възрастните това е непростимо...:)))) |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 734
ХуЛитери: 3
Всичко: 737
Онлайн сега:
