автор: miglena

РЕЛИГИОЗНОСТТА на човека
се е породила от влечението
към духовното и незримото,
присъщо на всички епохи.
Многообразните форми на религия,
създадени в съответните региони
и цивилизации, произтичат
изначално от религиозността.
Всяка религия се е формирала на
основата на предишни вярвания и
предавала някои от елементите си
на други и последващи религии.
И почти всички вероизповедания
поддържат тезата, че техните
религиозни текстове и писания
са откровения от Всевишното.

РЕЛИГИИ

Религията е мостът, който
свързва хората с Божественото
и с незримите духовни измерения.

АНИМИЗМЪТ е религия, която се
основава върху Витализма, Силата:
Човекът е в постоянна свързаност с
една всеобхватна божественост.
Реките, дърветата, животните,
всичко е одухотворено, а
Изворът на Живота е Душата.

ТОТЕМЪТ е родоначалник на
членовете на дадена общност,
защитник и техен роднина.
Не се обожава, а се уважава.
Религиозните представи еволюират
постепенно от Тотемизма до
каноните на вселенските религии.
Тотемът се превърнал в Бог.
Луна, Слънце, Стихии придобили
Божественост, а Боговете...
се издигнали в Небесата.

ПОЛИТЕИЗМЪТ е религиозност,
открита за всичко божествено.

МОНОТЕИЗМЪТ установява един
главен Бог, създател, спасител и
законодател, който съчетава
в себе си качествата на всички
божествени създания и божества.

НАУКА

Каква е тайната на
човешкото съществуване?
Това е вечният въпрос,
на който всяка религия
се опитва да даде отговор.
Защото съзнанието на човека,
заключено между решетките на
времето и пространството,
не приема лесно, че светът
който виждаме с очите си
е Илюзия, а Пустотата е
по-изпълнена от всичко.
За просветления има само
Безпределна Пустота
... и нищо не е свято.

Отношението към религията
се променя в зависимост от
степента на човешките знания.
Малкото научни постижения
отдалечават, а многото -
възвръщат религиозността.

Науката не само отнема
приказността на митичното,
но и не е в състояние да даде
отговор на въпросите, които
вълнуват религиозните и
философските духове.

Науката всъщност не се и пита:
Кои сме? Откъде сме дошли?
Защо съществува добро и зло?
Има ли смисъл животът?
Окончателен край ли е смъртта?
Накъде и дали отиваме някъде?

МИСТИКА

За мистика отговорите са очевидни
и се съдържат във въпросите:
/Защо/ Живеем, когато умираме.
/Защо/ Обичаме. /Накъде/ Пътуваме.

...Волята за живот единствено
ме води към утрешния ден.
Безмислено е да се питам
какъв е смисълът на живота.
Въпросът е погрешен, а не
опитите да се даде отговор.
Живея, за да живея. И толкова.
Каквото и да се случи, стремя се
да се държа сякаш нищо особено
не се е случило... Дори успявам...
Гледам на живота като на картина.
Не се взирам в детайлите.
Възприемам образа и идеята зад образа.
Приемам нещата такива, каквито са.

Да живея е изкуство, което сама
създавам, развивам, унищожавам.
Любовта, успехът, следващият дъх...
никога не са гарантирани.
Прощавам: на себе си. На приятели.
На врагове. За грешките. Неуспехите.
Недостатъците. Униженията...
Ако "отмъщавам", отмъщавам с добро.
Да простя ме изпълва със сияние.
Печеля битките в съзнанието си.
Възприемам всичко, дори загубите,
за победа в духовната ми борба.
Не усложнявам ненужно нещата.
Светът е в мен. Бог е в мен.
Важно е това, което смятам за важно.
Сама за себе си съм пристан, дом,
светлина, утеха, вълшебство.
Затова мога да ги дарявам...
С любов!

ЕДИНЕНИЕ

Вярата достига своето
върховно извисяване като
стремеж към сливане,
към мистично единение с
божественото начало.
Усетът за религиозен екстаз
е като докосване до онези
незрими тайнства, които
само божествата знаят.
Бог съществува чрез
вярата на вярващия,
който съзнава, че живее,
за да въплъщава божественото,
да го осъществява от плът
и от собствената си кръв.

Съвършенството на индивида
означава моментът на неговото
собствено съществуване
да съвпадне с времето на
неговото единение с Бога.
За това е необходимо
индивидуалността да се откаже
от личното си съществуване
и да открие блаженството на
сливането на битие и не-битие.
Единението с Божественото е
изворът на магическата сила
и на познанието за магиката.
В Бялата магия това е достигане
на космическо свръхсъзнание.
Шаманът общува с духовете.
Творецът пресъздава духовността.
Мистикът усеща Бог в себе си.
Все едно е!
Защо да разваляме Магията с думи...