Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 1
Всичко: 864

Онлайн сега:
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНа път към Ада
раздел: Хумор и сатира
автор: milcho

Ангаре, братко, чак сега съзирам,
изобщо вярвай, без до подозирам,
попаднал съм на Рита-5 пъти в капана,
от туй беда по-страшна просто няма!

Така съм изтипосан, аз със звездолет,
на теб ли ... знам със твоя самолет напет,
ти може да изчезнеш всеки миг,
Ангере, всеки може да ти бъде ученик.

Но пуста страст, виж оглупявам май,
дали пък не е близък моя край?
Щом почнах ей така направо през просото,
да газя и да пренебрегвам даскалото.

Там учеше ме класната (не таз на Перко),
недей, девойките да стискаш, ще изперкаш,
Милчо, нищо, че ти се мятат не врата и те закачат,
внимавай, и от гол(о) се пази, ще сгафиш мача.

И аз я слушах, чинно бай Ангаре...
от голо пазех се - Разбирам Ви другарко...
ала, усещах нещо (твърдо) там между краката,
когато, Светлето ми рошеше косата.

И ме прегръщаше на ужким, но на голо,
ръка неволно, плъзгаше надолу,
какво пък търсеше ли там се чудех,
и ококорен, мокър сутринта се будех.

Да на говорим после, като Олга появи се,
на блус покани ме, учудих се, защо реши се?
тя толкоз тънка нежна, пасна ми на ръст,
към мен притисна се, със страшен хъс.

Усетих силно как корема си притиска,
към моя вместо тя от болка (или друго) да изписка,
тя се надвеси и ухото ми захапа и ми каза,
Милчо, защо се дърпаш бе, не съм проказа.

Аз тази вечер, съм сама във къщи,
купона си тече виж никой не се мръщи,
виж Меги с Краси как се свалят в коридора,
на кой му пука бе, нали сме хора.

Разбирам Оля, ала ако класната научи,
и после може ... ващте тука да се случат,
да са завърнат моментално и тогава,
ще го оплескаме и кой, кой ще ни спасява?

Я стига си се правил Милчо на кокона,
ела да мръднем малко на балкона,
там хладно е, и както страст ме гони мен горката,
ще наложи ... ето хвърлям блузата (а и полата)

Аз в транс примирам, дърпам се уплашен,
Олечка, какво говориш, става страшно,
да хапнем малко сандвичи от таз чиния,
това започва да прилича вече на оргия.

Ела бе Милчо стига си дивял,
сладур си ще те глътна цял,
нащте са 3 дни във командировка,
затуй заформих днеска таз масовка.

Да ги оставим тия балами да се натискат,
те само това могат – флиртче искат,
да идем ний сами във мойта стая,
ще ти покажа, тая хватка и оная.

Оля!... бавно ала рязко се отдръпвам,
недей, недей ме изкушава, казвам тръпнещ,
и се измъквам на дивана в хола,
А тя без блуза, става и напуска гола.

Посягам към шишето със уиски, яка,
е тая Оля, страшна мацка, щура кака,
и май се каня да се чупя т.е. да напусна,
а тя ми шепне, Милчо да знаеш кво изпусна ...
...

Та тази вечер, във минорно настроение,
Ангаре, ти разказах мойто приключение,
Как се изложих, Оля, чакаше от мен наслада.
Аз се уплаших, и ... ще се пека във Ада!

......

И ме е срам, срам, срам ... Ангаре!

Милчо КИРИЛОВ

18.05.2008 10:11 ЕЕтТ, София ...
абе луда работа, на стари години,
спомени, но белким се смили Зорбас,
след тая изповед.

пп. Та на Рита-5 пъти по пет и заявявам,
Пет пъти Ритки не съм щял да обладавам,
Упазил Бог ме от такава авантюра,
И после ...Милчо бил със порно-поп култура
(и после бил (Ураааа!) номенклатура!
и всичко дето се римува с Ура! )
: ) )))


Публикувано от Amphibia на 18.05.2008 @ 12:22:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   milcho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 01:08:00 часа

добави твой текст
"На път към Ада" | Вход | 4 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: На път към Ада
от Rita_5 на 19.05.2008 @ 17:32:49
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, Милчо Милчо !що се тъй изплаши ?
аз вече пратих своите кучиаши
от твоята Катюша да те вземат
да разрешиме нашата дилема.

Не съм аз Оля , нито съм ти класна
аз Рита 5 съм – нека сме наясно!
какво като те напрегръщам малко
(пък без целувчица… ще бъде жалко)

Че лесно е мъжете да приказват,
по трудно е когато го доказват :
„Нека Рита 5 пъти да каже ой-ой”-
ще вика някой- нека видим КОЙ?

И най-добре ми се предай без бой!

:~)))))))

А може би ще викнем дружно "Ура !"
и двамата сме, май, номенклатура :~)))))



Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 19.05.2008 @ 20:27:48
(Профил | Изпрати бележка)
Очаквах аз оферта, но от тази,
отново силна тръпка ме полази,
Май почвам да я чувствам тая Рита,
която ме награби, без да пита,
Целувка, след целувка (не по челото)
и телли ме, направо към леглото,
а аз едва в Триест намерил ниша,
не ми се ляга, искам прав да пиша.
Във автобуса срешнах 2-3 беса,
моряци, полу-пирати от Одеса,
се отървали след едно торнадо
и ще отплуват утре за Канада.
Във Генуа ги чака не Колон,
а шефа им - току що спуснал се от клон,
който ги мисли, (като него) за маймуни,
да му работят за грошове и за (едно голо)цуни-гуни.
Със нас пътуваше, гримьорката Ивета,
изобщо муци бе - мечтата на поета.
На който да му падне няма да се мине,
и ни подлуди с тия шарени бикини,
които се подаваха под панталона
и ...за малко да працапаме закона.
Аз я попитах, ти Ивет, обичаш ли поети,
тя се усмиха нямам... някакви афинитети,
Ала нека да чуя първо твойто стихо,
и после ще ти кажа нещо на ухото тихо.
Тогава разкопчах торбата, а не моя панталон,
И автобуса изведнъж превърна се в салон,
и викнах одата "Обачам те" момиче,
настръхнал - на тинейджър заприличал.
Като, завърших всички ръкопляскаха,
пиратите морящи също пляскаха,
и боцмана-готвач дебел - капия,
измъкна цяло шише хасковска ракия!
Май беше, от пласмса 2-3 литра, (от) кока кола,
Ивет си я предсдтавяхме как ни гримира гола,
или най-малко - по тия - розови бикини,
такива не съм виждал (честен кръст) хиляди години!
После словенците, тарашеха ниь кат ни спраяха,
като че ли сме от ал-кайда, и ни го навряха,
събудихме се, и със думи, наши, прости (и непреведими)
"хвала" им казахме - и "елате ни на гости".
да ви покажем, някои картинки от Балкана,
ще ви почерпим и вино не с чаша, а със кана,
и ако се заплеснете по наще хубостии и кокони,
ще видите наш Перко, защо носи дълги панталони!
А ако минете на близко разсояние от Заара,
ще си разкайвате, ще го кълнете, с "ма--та му стара".

Това е май накратко, кракто описание:
тук (на симпозиума в Триест) са 100 души, страшно състезание,
и знаещи и можещи от всички континенти,
ама жена ми каза: да не плащаш после алименти.
Не бой се жено, конят ми е див,
и както казва и Ангар съм си (от ученик) красив,
косата ми е странно оредяла, но е още черна,
ала мадамите устата ми ги блазни верна ...
целувка като им ударя и ги стисна,
и нежно ама силно ги притисна,
примират - все едно ги ръгвам с ножа,
и после плачат и си викат ....
неговато кожа!

Рита_5

пп. А после сутринта, като запряхме в Тристе,
Очите ни заспали бяха, (като) две мъниста,
ала Ивета, ми се пулеше и каза с ясен глас.
Накратко Милчо - чакам те в Тексас!
Тя там работела във фирма, щото в Филибето,
на майнички и писнало да пише по лицето,
и да ги прави манекенки за стотинки,
минават казва моите, младите годинки ...
Но ако кацнаш в Даллас, мен сърцето ми примира,
Познай там, сутрин, обед вечер, пък и нощем
кой ще те гримира!
И с очи големи с поразмазан грим,
ме гледаше, а аз кат Никодим,
Измъкнах се и без да се обръщам - недейте ме вините:
нали ме знаете: Не трая аз сълзите на жените!

]


Re: На път към Ада
от Rita_5 на 19.05.2008 @ 22:05:40
(Профил | Изпрати бележка)
Брей, че интересно!!!
Не ти е бИло лесно...
Ала кажи ми най напред,
целуна ли я- таз Ивет!

Или за Даллас го отложи ?
Ей туй най-вече ме тревожи!

От толкоз дълъг "благослов"-
ти нямаш време за любов?

Ангар на твое място три,
целунал би преди зори,
преди дори да им говори,
че заговори ли им -СОРИ-
ще се разбягат до една
от неуместни словеса...

Във Триест - някога живях....
И аз, и аз във Триест бях!
И пак ще бъда някой ден,
а може би и Милчо с мен :~)))))))))))

]


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 20.05.2008 @ 10:14:16
(Профил | Изпрати бележка)
Финала ти е винаги голям!
Загадка нова мами ме натам,
където, моята надежда ме подкара,
и може би ще спра на твойта гара!
На днес вълрос ме мъчи още по голям,
Дали съм Новия BG Омар Хаям!!!

]


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 20.05.2008 @ 14:51:28
(Профил | Изпрати бележка)
А иначе ... целунах ли Ивета ...
оназ мечтата синя на поета,
Не мога да си спомня, бях пиян,
и после бях заспал като заклан!
Но Ритче, няма що да се тревожиш,
Тя Ива, по Европа да се мотка (дълго) може,
и квато е, май друг ще я докопа.
И може да се върне във Ерропа.
А Далас е в Тексас-US - далече
недей да ме ревнуваш, стига вече.
По вероятно е тук в Тристе да ме сбара,
някоя наша мидинитка млада или стара.
Понеже съм отседнал в Имперо, до кея,
И има място, за 3-4 като нея.
И ти ако прелетиш от София с колата,
при мене ще отсаднеш, имам три кревата,
Ала да не очакваш нещо, целувки само,
и да се тук до бялото ми рамо.

Та на въпроса: като се разделихме, с Ивета,
онази, чудната мечтата на поета,
целунах и ръката само, а тя потупа мъжкото ми рамо.
И после махна ми за чао, и очете си прикри,
останалото ясно нека спрем, буса потегли и се скри!

Рита_5












]


Re: На път към Ада
от anonimapokrifoff на 18.05.2008 @ 12:30:25
(Профил | Изпрати бележка)
6te se pe4e6 i o6te kak, gre6niko! Prodyljavai vse tyi da se rimuva6!


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 18.05.2008 @ 12:44:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ано,
Няма спасение брат и денем и нощем ...
все тая сцена ми е пред очите - срам, срам, срам Ано.
Няма спасение брат! А Оля, я срещнах пак на 25 год от завършването на
гимназята - изкарахме пак един блуз, ама не бе онова ...
тя имаше, вече 4 деца - от тях двама близнаци ...Ано,
нали си представяш, изобщо не си спомни май за оня паметен купон,
и за моя позор:)
Деликатна май беше, Оля - Ано ...
нали те жените винаги, дирижират положението ...

]


Re: На път към Ада
от LATINKA-ZLATNA на 18.05.2008 @ 12:49:04
(Профил | Изпрати бележка)
Писах ти го в стихото, което си посветил на Райсън и тук ще ти го пиша - Влюбчиви птици сте с Ангар, но най-важното е да ви ИМА, защото знам и другата страна на медала!

Милчо, Поете мой! /С това твое стихотворение "Твоят поет" остана завинаги МОЙ ПОЕТ/ :))))

Прегръдка за Милчо
от Родопския чан - ЛАТИНКА ЗЛАТНА! :)))))))))))


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 18.05.2008 @ 13:18:50
(Профил | Изпрати бележка)
Латинче Родопско златно пиринче ...
Ще ти дойде и на теб времето,
нищо че ми олисява темето!
Поздрав от коня,
Латинче!
10х!!!

]


Re: На път към Ада
от LATINKA-ZLATNA на 20.05.2008 @ 11:08:37
(Профил | Изпрати бележка)
Милчо, прочети коментара ми
в стихото на Ангар
"Лети в небето астроном".
Там съм ти дала поръчение,
което не е неизпълнимо за теб.

Претенциите ми са,
да измислиш код,
само за нас двамата!:))))))))))

Щастлива седмица, Милчо!



]


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 20.05.2008 @ 11:54:12
(Профил | Изпрати бележка)
Няма нищо невъзможно за мен и теб Латинче,
в света на поезията,
той е чуден и безлимитен ...
за разлика от прозаичния - земния ...

]


Re: На път към Ада
от dimension на 19.05.2008 @ 11:24:20
(Профил | Изпрати бележка)
Като пукне пролетта, друга песен запяваме...
И как беше онова, за 25, 35, 45 и т.н.?...
Ха де!


Re: На път към Ада
от milcho (milchokirilov@yahoo.com) на 19.05.2008 @ 12:25:23
(Профил | Изпрати бележка)
Сакън ...Димми...?
Мълчи ...Ще ме отпише Админа от сайта.
и тогава кръст на всичко.
А нали съм си наумил да ви видя на Рожен ...
а после да става кво ще.
Димми!
:)))))))))))))))))))))

]