автор: Liulina

Всички неща който правим се стоварват след време от някоя буклукчийска кофа ... точно върху собствените ни нови дрехи ...
Когато се завъртях и видях там да стойш ти,беше като на забавен каданс,отново носеше тези очи в който се влюбих,разбрах ,че където и да вървя всички пътища на сърцето ми водят обратно към теб и се отказах да им се противопоставям...
Ти ме хвана за ръката и болката с която очаквах този миг се превърна в непреодолимо желание да сме заедно...
След приливите и отливите ... дойде последния прилив ,който няма да се превърне в отлив... ти май не вярваш ... не не си изтривалка,ако можеш да прощаваш неосъзнатата ми до скоро младост,процеса в който си мислех,че ти не си любовта ... че не си този ... най - важния,но се оказа ,че си точно ти ... а сега е някак си късно ... след като съм разкъсвала сърцето ти и не само твоето ... губила съм доверието ти ... дали ще ми стигне един живот да си го върна ... доверието?То е като прекършен ствол ,като сълзяща рана виждам го в очите ти ... като стена в която се блъскам ... много боли ... но го заслужих ... а да се блъскам си струва ... защото ти си този ... любовта ... Прекрасен си!